Sofiadance

Английският валс е възникнал доста по-късно от виенския, и въпреки че имената им изглеждат еднакви, хубаво е да не ги бъркаме. Виктор Силвестър е първият, спечелил Световен шампионат по валс през 1922г., танцувайки по–проста последователност от стъпки познати и днес. Развитието на английския валс е започнало след като е бил демонстриран на Шампионата на звездите през 1927г. в Лондон. Британското общество решило да стандаризира новия танц – валс. То обявило, че който спечели състезанието по този танц, ще постави и стандарта за изпълнението му в бъдеще. Състезанието е спечелено от най–талантливата за тогава двойка – Алекс Милър и Филис Хейлър, които представили танца в диагонална версия. Раждането на танца обаче не минало безпроблемно. Той се нуждаел от признание поради шокиращата близост между мъжът и жената. Танцът бил приет в обществото благодарение на кралица Виктория, защото това бил един от любимите й.

Има много хипотези за произхода на виенския валс, както и къде е възникнал, кога е бил създаден, но той определено е най-старият бален танц.
Много по-близък роднина на виенския валс е танцът Лендлер, който се танцувал в Австрия през 18 век. Този танц бил измислен от селяните, а благородниците не го одобрявали заради разпуснатия му стил. По време на Виенския конгрес се свирили валсови композиции на любимците на австрийската столица Йосеф Ланер, Йосеф и Йохан Щраус, и именно те увековечили виенския валс. През годините са чути доста противоречиви мнения за валса от критици и благородници. Но оттогава нещата се променят много и сега той се разглежда като красив, класически бален танц. От 60-те до 80-те години на 20-ти век се водили дълги дискусии между английските и немските учители по танци, свързани със стандартизацията му. Диспутите, завършили със съгласие, и до ден днешен ние просто излизаме и го танцуваме!

Тангото е един изключителен танц. Представлява прекрасна съвкупност от романтика, драма и малко екзотика, като позволява широк спектър от импровизации - безумни изпълнения. Балното танго се ражда от аржентинското танго – създадено в Буенос Айрес от карибски и кубински преселници, които имитирали танците на чернокожите от Африка. Отначало танцът бил известен като „Милонга“. Аржентинските каубои, които носели ботуши с шпори, слизали мръсни и запотени от конете си и отивали така в клубовете, за да търсят момичета и забавления. Когато танцували с тях жените извръщали глава назад за да не усещат лошата миризма на мъжете, но за сметка на това те получавали пари за това.
Аржентинското танго добило популярност и започнало да се танцува и в обществото на Бразилия. В началото на 20-ти век танцьори и музиканти от Южна Америка започнали да ходят по Европа. Там тангото се появило първо в Париж, а след това в Берлин, Лондон и Санкт Петербург. То завладяло Ню Йорк само година преди началото на Първата Световна Война. През 1921г. тангото било стандартизирано на конференция в Лондон като бален танц.
През 30-те години на миналия век в Лондон, немска двойка представила танца със съвсем нов вариант, което драстично променило тайминга и стила на танца от бавен и плавен към отчетлив и рязък. Тази двойка въвела също така дългите крачки и прогресивния стил, подобно на останалите бални танци. Така танцът се променил завинаги и двете танга се разделили. Така се появило балното танго.

Куикстепът е разкошен танц със своята скорост и блясък. Той е един от най-популярните бални танци, защото дава чувството на приповдигнатост. Танцът е много вдъхновяващ и интригуващ, с големи махови движения и спинове, човек има чувството, че е във въздуха. Куикстепът е бил развит от карибски и африкански танцьори в предградията на Ню Йорк. Първо е изпълняван в американските вариетета, а след това бива повишен в бален танц. Социалният климат след края на войната, наличието на много видове танци като фокстрот, валс и танго, големите оркестри които свирят разнообразна и бърза музика с възбуждащи ритми - всичко това кара танцьорите да заимстват движения от други танци, за да създадат нов танц, наречен „Куикстеп“.
Моли Спейн и Франк Форд били английска двойка, танцуваща бърз фокстрот и чарлстон. Те изоставили опасните движения с колена от чарлстона и го танцува в близък контакт на Шампионата по бални танци на звездите през 1927г. И така, в края на 20 те години Англия възприема куикстепа с неговото по–бързо темпо и хореография. И до ден днешен по цял свят се провеждат международн състезания по куикстеп за професионалисти и аматьори. Движенията на танца са обемни и стремителни и се нуждаят от значително по–голямо пространство в сравнение с другите танци.

Произходът на този страхотен танц се приписва на американската звезда Хари Фокс ( цирков артист и известен и професионален играч по бейзбол). След кариерата си като бейзболен играч, той бил нает във водевилните театри на Сан Франциско, а по – късно и в Ню Йорк. Историята му разказва, че на един от тези спектакли, след като не могъл да намери танцьорки, способни да танцуват по-трудния тустеп (две стъпки), той изпълнил два „трота” импровизирано..От тогава неговият танц станал известен като ”тротът” на Фокс (Фокстрот). Четейки тази история, трябва да имаме предвид, че по онова време темпото на музиката било малко по–бързо от популярното днес – около 40 такта в минута. То се доближава до съвременния куикстеп.
Американското общество бързо приело новият вид танц, а прочутата по онова време двойка Върнън и Айрин Касъл превърнала фокстрота в плавен, плъзгащ се танц. Ангия също възприела фокстрота бързо. Интересно е, че точно там, през 1925 година, в хотел „Савой” било проведено и първото състезание по бавен фокстрот, спечелено от Франк Форд и Джозефин Брадли - основатели на съвременните модерни бални танци. Благодарение на тях фокстротът станал стандартизиран бален танц, с бавно темпо, такъв, какъвто го знаем и до ден днешен. Още едно любопитно нещо в историята на този танц е, че съществува бестселър с фокстрот на всички времена, който се казва „Rock around the Clock Tonight” на Бил Хейли. Книгата е продадена в 30 милиона екземпляра.

През 1502 година португалците открили залив, който нарекли Януарска река (Рио Де Жанейро). След като основали селище там, те довели роби от Ангола и Конго. Робите имали танц, наречен „Батуке“, със стъпки подобни на чарлстона. Той станал толкова популярен, че император Емануил първи го поставил извън закона. Именно тези религиозни африкански танци на робите повлияли силно на днешната танцова музика и я направили уникален музикален жанр. Името на танца „Самба“ може би идва и от „замбо“ - потомък на бразилска индианка и африканец, или от значението й на банту - дума призоваваща духа на дедите.
През 30-те години на 20-ти век в Англия била представена разновидност на самбата, наречена „Кариока“, която Кармен Миранда демонстрирала в САЩ през 1939г. Самбата била танцувана на Световното изложение в Ню Йорк през 1939г. и предизвикала истински бум. Също като Пасо добле, Самбата е прогресивен танц и се изпълнява по цял свят – както на състезания, така и като забавления. Той е централна атракция на карнавала в Рио, които се провежда всяка година 40 дни преди Великден.

Малко след премахването на робството в Куба през 1886г., САЩ окупират Острова за шест години (до 1904г.). През това време там се оформя смесица от традициите на доскорошните роби, испаноезичните и местните жители на тогавашна Куба. В този период танцуването процъфтява. От танците „данзон“ и „сон“ се ражда мамбото, което произхожда от Хаити. От този танц преди Втората Световна Война се заражда и Ча-ча-ча. Първоначално е танцът е бил по известен като "тройно мамбо", но по–късно се заражда със съвременното му наименование, поради асоцияцията на това трисричие със звука, издаван от токчетата на жените по паркета, както и трите движения на хълбоците включени в техниката на Ча-Ча-Ча.
През 1952г., в пътуване до Хавана, Пиер Лавел – водещ британски учител по танци, открил тази новост в танцуването и започнал да го преподава на своите ученици. Ча-ча-ча става изключително популярен танц и в САЩ и в Англия, защото бил бърз и забавен. Корените му били здраво свързани с чернокожите от Западна Африка. Артър Мърдей опростил танца, за да го направи по-лек за изпълнение, а пък Минон Мондажар го популяризирал в САЩ. Уолтър Леърд е човека,който създава съвременната форма на танца, чиято техника била развита през 60-те години на миналия век. Ча-ча-ча е последният възникнал танц от групата на латиноамериканските танци.

Родното място на румбата е Куба. Движенията й били заимствани от танца "контраданс", който се играел през 19-ти век в нощните клубове на Хавана. Смята се, че румбата била пренесена в Париж през 1920 г. от Алседес Кастеланос - ръководител на кубински оркестър. Ритмите на румбата са по–скоро повлияни от културата на чернокожите роби, доведени в Куба от Западна Африка и Испания. Във Великобритания танцът навлязъл през 30-те години на миналия век. В тогавашното „Кафе дьо Пари” в Лондон за първи път бил демонстриран от френската двойка Шапул.
Година по-късно, през 1933, в Лондон дошъл Дон Аспиасу и донесъл истинската музика на румба. По това време водещ учител бил мосю Пиер. Той посрещнал танца с голям ентусиазъм и заедно с партньорката му Дорис Лавел заминали за Куба. Там хората танцували румба „системо кубана“ (кубинска румба), вместо показаната тогава в Лондон. По–късно се завърнал на острова с различен начин на танцуване на румбата, който по–късно бил възприет навсякъде като официална версия. В САЩ Джордж Рафт изиграл през 1935г. ролята на спокоен и изтънчен танцьор във филма „Румба”. Това превърнало румбата в най- популярния танц на Америка за онова време.
Въпреки, че румбата е най-бавният от латиноамериканските танци, той е и най-трудeн, но ни помага да изострим чувството си за ритъм и подобряване тийминга и контрола на мускулите.

Пасо Добле-то има строго определено съдържание, тъй като разказва истинската история на борбата с бикове. Двете главни роли в танца са тази на матадора, изправен пред рогата на бика, и тази на плаща - силна роля, но женствена, обвиваща матадора и възприемчива към всяко негово трепване. На испански „Пасо добле„ означава „две стъпки”. Той се състои от две прости стъпки с ярко отличаващо се суингово движение.
Столетия назад в миналото, борбата с бикове била широко разпространена на остров Крит. Култът към бика се разпространил и в Европа. За първи път борба с бикове или така наречената „корида“ е документирана в Испания при коронацията на крал Алфонсо VIII през 1133 г.
Танцът „Пасо добле“ станал изключително популярен през двайсетте години на 20-ти век, превръщайки се в голяма забележителност на Париж във времето преди Втората Световна Война. Днес танцът не се играе на танцови забави или вечери, а главно на състезания.

Точният произход на танца не напълно ясен. Знае, че джайвът се е играел от чернокожите във всички югоизточни щати на САЩ, и може би е заимстван от местното индианско население, макар че някои си мислят, че корените му били в Африка.
Джайвът започнал да еволюира през 20ти век, когато балните танци вече били улегнали и модерни станали по-бързите танци. Суингът или Джайвът се родил някъде около Харлем. Той може да се танцува или заедно или разделено като не е задължително танцуващите да са в контакт през цялото време.
Европейците се влюбили в танца, който бил донесен в Англия от американските войници по време на Втората Световна Война. Днес джайвът все още се свързва с вас, младите. Той е енергичен и зареждащ танц, близък до Рокендрола, Суинга и Буги-вуги.